Спомни

         си за мен!

            разказ от Николай Николовnikolaos_nik@yahoo.com

                                                      I

 Зевс лежеше на разкошната кушетка от слонова кост и злато, която си беше сътворил вчера. Или може би миналото столетие? Кой знае! Откакто хората забравиха за тях Боговете на Елада потънаха в забвение. Вече нямаше жертвоприношения или пищни колони от поклонници, крещящи имената на всеки един олимпиец. Никой вече не тръпнеше от страх пред Гръмовержеца. Зевс изтри една сълза, спуснала се по старчешкото му лице, по което личаха строгите перфектни черти на едно забравено божество. Гръмовержецът затвори очите си без ирис и зеница, спрямо последната мода на гръцките склуптори. Представи си времената, през които той и всичките му деца управляваха света. Съдбата на човечеството зависеше единствено от тях и страннните им прищевки. Но кой може да вини боговете? Те бяха всесилни. За съжаление ключовата дума тук е "бяха". Зевс се замисли. На кой се кланяха сега хората? А, да на новото божество, някой си Йехова. Много се бе променила религията откакто се разпадна Римската империя. Сега човеците се покланяха на един единствен бог, който имаше моща на всички олимпийци взети заедно. Богът разтърси глава гневно. Не можеше да си представи как хората се подчиняват на бог, като дори не знаят как изглежда. О, как му липсваха властта и влиянието, които упражняваше върху човеците. Не веднъж той бе променял хода на историята чрез своите действия. Само поради любовта си към някоя земна девойка, от чувство за справедливост или просто за забавление. Знаеше, че всички помнят Троянската война.  Тогава той и всички богове се намесиха във хода на човешката история и пряко направляваха действията и чувствата на хората. Цялата война приличаше на огромно представление и за да се помни вечно, боговете внушиха на един сляп старец наречен Омир да опише всичко за идните поколения. Всички човеци са толкова глупави, че сега дори оспорват случилото се. Така е, забравят ли те, забравят и делата ти. Сега всички богове и герои на Елада са наречени "митология", а много хора дори оспорват събитията от тази митология. Зевс въздъхна, при което гората срещу му се изви под въздушната струя излязла от устата му. Само ако можеше отново да напомнят за себе си. Нещо голямо и запомнящо се би напомнило на хората за Древните богове. Но как би могло да стане това? Олимпийците нямаха  власт върху хората освен върху тяхните сънища. Изведнъж Зевс се превърна в мълния и се стрелна към пода от висящата във въздуха кушетка. Материализира се отново в образа на старец исполин със горда осанка, изваяни черти и бели очи. Тръгна към вратата, която се отвори пред него и го пропусна да мине без той или някой друг да я е докоснал.

            Подпирайки се на жезъла си Зевс вървеше по огромния коридор,

водещ към тронната му зала. Всички по- низши божества, които срещаше по пътя си се покланяха доземи, а той ги поздравяваше по име. Всъщност въпреки това, че бяха забравени елинските богове продължаваха да обитават старите си седалища и отново бродеха по света, но не можеха да се явяват на хората или да се намесват в живота им. Единствената власт, която им бе останала бе над сънищата, но те не се ползваха от нея тъй като нямаше какво да внушат на човеците. Коридорът прекъсна и излезе на огромна поляна със зелена трева и стотици фонтани, каскади и дървета. Зевс погледна към света и се усмихна. Там още бе зима, но на Олимп бе винаги слънчево и топло. Песента на стотици птици се носеше в градината и радваше душите на забравените богове. На десетина метра лежеше на каменна кушетка и се припичаше на слънце Афродита. Зевс се запъти към нея. Най- красивата богиня по- скоро го усети, отколкото видя. Стана и се поклони пред Гръмовержеца. Когато вдигна разкошното си лице към баща си в погледа й се четеше въпрос. Зевс вдигна ръка и я помилва по страните, после я накара да седне и заговори:

            - Любима мое дъще. Знаеш колко дълго време ние, Бговете олимпийци тънахме в забрава. Колко столетия вече хората си спомнят за нас като прочетат нещо относно нашите дела и то като нещо нереално, като приказка или небивалица. Аз много мислих как да излезем от това положение и както би се изразил един елин - "еврика", открих как отново да излезем на световната сцена и да накараме хората да си спомнят за нас. Ще ми е нужна помощта и съгласието на всички богове и за това ще те моля да ми помогнеш да убедя несъгласните.

            - Разбира се , че ще ти помогна. Откога ми се ще да могат да си спомнят за мен. Напоследък хората непрекъснато говорят за Ерос, а не за мен  - богинята на любовта. Така, че Зевсе, аз съм съгласна.

            - Знаех, че ще ме подкрепиш, дъще. Ще научиш какво искам от теб, когато събера всички богове. Сега продължи да почиваш, следващите години ще бъдем заети с нещо велико.

            Афродита се излегна отново и затвори очи. Зевс остана още малко над нея, загледан усмихнат в изящните й черти и после безшумно стана и продължи пътя си през градината. Навсякъде имаше богове, заети с нещо. Арес чистеше меча си и излъскваше щита си облегнат на една от колоните в края на градината. В другия край на градината Артемида и Атина Палада се упряжняваха в стрелба с лък и хвърляне на копие. Пан седеше на ръба на един фонтан и свиреше протяжна мелодия на сирингата си. Аполон седеше на брега на малко езерце и изпълняваше виртуозна композиция на китарата си. До него заслушан в мелодията Асклепий превързваше крилото на едно птиче. Зевс се огледа, а после вдигна поглед нагоре към синьото небе. Там си играеха Ерос и Хермес. Пърхаха в небето като птички. Ерос като по- млад имаше известна преднина пред вестителя на боговете. Зевс вдигна ръка и посочи въздуха пред Хермес, от пръста му изскочи мълния и се разпростря точно пред бога на ветровете. Това привлече вниманието му и той се спусна грациозно надолу към баща си. Остана във въздуха на равнището на Зевс, кръстосал крака.

            - "Викал" си ме, Зевсе?

            - Без ирония, моля!! Искам да събереш всички богове в тронната ми зала на много важно съвещание, решението от което касае всички ни - каза Зевс.

            - Както кажеш старче - отвърна Хермес и се стрелна в небето, последван от мълния, която го перна по задните части и го накара да полети още по- бързо.

            Зевс поклати глава.Беше свикнал с шегите на Хермес, но не можеше да понесе да го наричат старче.Все пак той бе предводителят на боговете. Замислен продължи напред, оглеждайки чедата си, пръснати из прекрасната градина. Най- накрая достигна края й и навлезе в друг огромен коридор, из който се шляеха сатири, музи и богове. Зевс вече не поздравяваше всички. Беше се замислил. Правеше все по- големи крачки, защото искаше да отиде в тронната си зала и да размишлява на спокойствие. Изведнъж той се сети нещо. На първата пресечка зави в дясно по едно разклонение на коридора. В дъното му имаше огромна врата от кедър, на която бяха изобразени със злато бик и крава. Зевс вдигна жезъла си и почука на вратата. Отвътре мелодичен и силен женски глас го покани да влезе. Зевс пристъпи към вратата и тя се разтвори, пропускайки го вътре. Озова се в огромна зала изпълнена с най- различни произведения на изкуството. През всичките векове на забрава неговата съпруга - Хера бе събирала останките от цивилизации събития или личности иги запазваше, за да може да не потънат в забрава като тях.  Много пъти бяха спорили за това. Гръмовержецът не смяташе, че могат да те запомнят по това, което си измайсторил или са измайсторили за теб. Той бе сигурен, че не материалните неща те прославят и оставят в паметта на хората, а твоите дела. Все пак бяха запазени стотици гръцки и римски статуи и въпреки това човечеството забрави древните богове. Всяко време си има свой покровител и хората му се кланят. Въпрос на време е някое друго божество да завземе ума и делата на хората. Хера се ядосваше поради това, че Олимпийците не оказаха съпротива. Сега е много късно, тъй като мощта на бога се влияе от това дали хората го помнят и почитат. Затова боговете на Елада нямат вече никаква мощ. Просто хората почитат друг.

            - Кажи, съпруже мой, на какво дължа тази твоя визита?- прозвуча същият прекрасен глас, който можеше да краси единствено богиня.

            В залата влезе ослепително красива жена със същата горда осанка като съпруга си. Чертите и бяха изваяни, а прекрасната й коса се стелеше по рамене те й чак до кръста. Докато вървеше към него Зевс се любуваше на жената. В погледа му нямаше тази бащинска гордост, с която бе наблюдавал Афродита. Очите му бяха изпълнени с любов и възхищение към богинята, която по силата на закона бе негова съпруга.

            - Знам колко те мъчи нашата забрава, това че вече никой не ни почита, не ни принася жертви. Реших да те зарадвам като ти кажа, че взех решение как да напомним за себе си - каза Зевс - Ела, жено, да поседнем на земята и да ти разкажа какво съм намислил.

            Хера вдигна вежди, но замълча. Винаги нейният съпруг бе наумявал велики и хубави неща. Дори когато я беше лъгал или пренебрегвал той се бе оказвал прав и загрижен за всички богове.

            Бавно и величествено Хера се приближи до съпруга си. Той махна с ръка и върху мраморния под се постла килим от кадифе. Зевс хвана ръцете на Хера в своите и двамата седнаха на килима един срещу друг. Богинята отправи взор в очите на Гръмовержеца. Очите и с форма на бадем също нямаха ирис и зеница. Застанали един срещу друг двете божества изглеждаха като статуи сътворени от гръцки или римски скулптор. Илюзията бе нарушена от дълбокия глас на Зевс, напомнящ тътен от гръмотевица.

            - Хера, любима съпруго. Седях аз днес в покоите си и разсъждавах за нас, боговете. За това как вече хората не ни помнят и за това, че светът се и променил доста откакто ние властвахме над Земята и Небето. Реших, че е крайно време хората да си спомнят за нас. И ето какво ще направим, за да го осъществим...

            Огромната  тронна зала се намираше в сърцето на двореца. Точно срещу входа й се издигаше величествен мраморен трон, инкрустиран със злато и скъпоценни камъни. Цялата зала бе чисто бяла и сякаш излъчваше светлина с белотата си. Колоните, които я опасваха се губеха нагоре в небето, сякаш подпряли небесния свод, помагайки на Атлас. По пода бяха изрисувани всички подвизи и случки от странстванията на боговете. Тази изкусна мозайка така привличаше окото, че веднъж погледнал я изпитваш чувство на недовършеност, празнота, чак до следващото изображение.

            В трона си Зевс наблюдаваше портите, пропускащи богове и богини в неговия дворец. Преди около час Хермес себе завърнал и съобщил, че всички богове са свикани. През смях той предаде отказа на Атлас и Прометей. Оттогава  на връх Олимп прииждаха богове и се отправяха към своя покровител и водач. Ето Посейдон, приел образа на човек - риба, целият покрит с люспи, а зад ушите му розовееха хриле. Аполон влезе отнесено в залата подрънквайки на лира. Сестра му, Темида, придружена от безброй дребни животинки се на стани до Пан, който се сви от страх пред вида на богинята, която му имаше зъб от векове. Атина Палада и Арес влязоха заедно, обсъждайки военна стратегия. Афродита се настани до Аполон заслушана във вълшебната му мелодия. Прииждаха още богове запълвайки залата. Зевс простря ръка и по краищата й се появиха пейки от злато с възглавници от пух и кадифе. Повечето богове седнаха на тях продължавайки да бъбрят оживено. Рядко им се случваше да се съберат всички заедно, но тогава се случваха съдбовни неща.

            Изведнъж в залата притъмня. Зеленикава светлина се спусна по стените и по учудените лица на боговете. Зевс се изправи и вдигна ръката си във въздуха. В дланта му затрептя мълния. Гръмовержецът стоеше така очаквайки неприятност, досещайки се какво става. Междувременно по пода се постла кървавочервен килим от дим. Точно в средата на залата избухна фонтан от дим, стигайки чак до тавана. Когато той се разсея на негово място се появи фигура. Тъмнината се разсея, а зеленикавото сияние избледня и изчезна. Всички погледи бяха отправени към тази фигура стояща в средата на залата, покрита с аленочервен плащ. Зевс свали ръката си и се запъти бавно към нея. Изведнъж плащът изплющя и разкри бога скрит под него. Беше огромен, почти колкото Зевс. Лицето му бе покрито с червена маска с три черни черти, като одрано с нокти. Дълга черна коса се спускаше чак до масивния кръст на божеството. Една огромна мускулеста ръка се протегна към Зевс, а бога се поклони. От гърдите му излезе глас, който накара всички присъстващи да изтръпнат.

            - Зевсе, братко, винаги щом си ме повикал аз идвам. Надявам се да ти помогна с това що си намислил да сториш на смъртните.

            - Макар и да не очаквах ти дойде, брате Хадес. Моля, седни до мен при моя трон - каза Зевс и до трона му се появи същия по красота и величие. Под слисаните и ужасени погледи на боговете двамата братя се отправиха към троновете си. Пръв седна Зевс. Хадес простря ръка над своя трон и той се превърна в черен мраморен трон украсен с рубини и елмази.

            Зевс огледа залата и като видя, че всички са тук извиси гръмотевичен глас:

            - Всички вие знаете какво се случи, когато хората забравиха за нас и за почнаха да се кланят на други богове. Ние просто се превърнахме в приказка, небивалица, митология. ви, това е съдбата на един бог, комуто вече не правят жертвопринашения, не му се кланят и не го почитат. Сигурен съм, че вината е и отчасти наша. Ние видяхме назряването на новите религии и не се погрижихме за тяхното отстраняване, въвлечени в междуособици. Сега резултатът е очевиден и подтискващ. Новият бог Йехова сега притежава и черпи сили от сърцата и действията на хората. Може би той ще властвува по-дълго отколкото нас поради своя добър хорактер и толерантноста на религията си. Това не ни интересува. Знаете, че в природата, смъртна и вечна, нищо не се губи.

            Ние продължаваме да съществуваме, но нашата власт се простира само върху не съзнателните действия на хората. Сънят е както те си го обясняват подсъзнателно изживяване на реалноста. Откакто Прометей даде на хората знанието да гадаят те започнаха да тълкуват сънищата си. Така именно ние ще въздействаме върху съзнанието на хората и ще  припомним за себе си. Сега искам да се посъветвам с вас как бихме сторили това?

            Из залата се разнесе шепот. Боговете мислеха над думите на Гръмовержеца. Някои не бяха съгласни, но след като дори Хадес почете това събрание, те стояха на местата си и се опитваха да осмислят всички думи на бога на гръмотевицата.

            Посейдон стана и каза:

            - Можем да накарамме хората да склонят глави пред нас като им вселим страх от природните стихии.

            Арес стана и раздразнено рече:

            - Те и сега се страхуват от тях, но им помагат светиите. Предлагам да се вдигнем на война с тях  и Йехова. Щом ги победим ще си възвърнем любовта на смъртните.

            - Добре го каза братко. Съгласна съм с теб. Трябва да престанем да вървим с наведени глави пред тези божества, докато те управляват нашата Земя - каза Атина и размаха меча си.

            Зевс гневно стрелна с поглед Совооката и бога на войната.

            - Не можеш да спечелиш война срещу някого и да накараш васалите му да те обичат. Вие не научихте ли този урок след Троянската война, която подбудихте? Хората знаят, колко сме своенравни и властни. Техният бог е строг и справедлив. Той никога не се намесва в делата на смъртните и не наказва жестоко и без причина. За разлика от нас, които от скука разрушаваме цели цивилизации. Как мислите? Като победим мирния бог, ще ни почитат ли хората или не? Никога! Те не ще забравят леките обреди за стария си бог, който ги е учил да не убиват и да обичат живота. Ние никога няма да получим някогашното си признание. Хората ще ни забравят и отрекат още по- бързо. Разберете, целта ни е да напомним за себе си без да завзимаме отново власта. Знам, че повечето от вас са на друго мнение, но ние никога не бихме могли да възстановим предишнато си величие. Сега искам да чуя по-добри предложения.

            - Мога да накарам хората да се влюбят отново в нас - каза Афродита и седна отново.

            - Не мисля, че това е възможно - каза Асклепий - ти си богиня на любовта при хората и боговете, но не и между тях. Според мен трябва да въздействаме на хората като им помогнем в нещо, например да им помогнем да се преборят с някоя болест.

            Хадес тропна гневно с юмрук по трона си и се изправи застрашително. Проговори с яден тон, а очите му светеха зелите зелени, отправени към горкия бог на лечението.

            - Ти, Асклепие, си ми попречил достатъчно със свойте лечебни свойства. Нямаш право да се месиш в смъртта на човеците или ще направя така, че отново да умреш нищо че си бог -Хадес седна, а зеленото сияние в очите му намаля.

            Зевс поклати глава и се изправи отново. Посочи Аполон и го подкани да стане.

            - Аполоне, изсвири нещо на лирата си!

            Богът на музиката се подчини и поде приятна мелодия. Всички богове се заслушаха в нея и се успокоиха. Започнаха да си мислят за отдавна изминали времена, в които те бяха господари, а не просто забравени богове, търсещи малко внимание от смъртните, за да продължат да съществуват. Кой би помислил? Боговете олимпийци да се стремят към вниманието на човеците!!

            - През всичките тези години на нашето спокойно съществуване след победата ни над титаните - каза гръмогласно Зевс, обхождайки с поглед цялото множество от богове в тронната му зала - ние сме съществували като върховна сила във Вселената. Сега новият бог Иисус и баща му Йехова притежават тази власт. Те не са съумяли да не си създадат врагове - в сърцата на варварите от Африка и Азия живее друго божество наречено Аллах. Тези три божества оглавяват три отделни религии, които въпреки основните си различия са прекалено сходни, за да се унищожат една друга. Това ги прави силни. Ние не можем да влезем в пряк двубой с тях, тъй като те са действащи богове, а ние забравени. Ние нямаме право и власт да помогнем на хората, нито да ги погубим. Известно е обаче, че хората вярват на сънищата си. Освен това те още не са забравили делата и съветите на Прометей и Аполон. Синът на Япет и Климена не би могъл да ни помогне, така че остава само Аполон.

            Богът на красотата и музиката се стресна при тези думи и рязко, но неуверено се изправи.

            - Как бих могъл аз да помогна. Та аз съм сам и имам същата власт като всеки тук.

            - Не съм казал, че ще го сториш сам. Не случайно съм събрал всички богове тук. Ще се включим всички заедно.- каза Зевс усмихнат.

            Хадес се обърна към брат си и в очите му отново светна зеления пламък. От гърдите му се надигна нетърпелив грохот и той каза:

            - Не ни мъчи повече, братко! Разкрий плана си с премъдрите си слова!

            Зевс го изгледа изненадано. Досега Хадес се бе държал като равен с него като имаше наглоста да се обяви за по- могъщ от него. "Много хора се раждат и ти властваш над тях, но още повече умират и аз съм тяхният повелител". Може би годините на безсилие го бяха изнервили и ядосали и той чакаше по- скоро своят час. Зевс проговори:

            - Кое е най-разпространеното и най-приятното занимание за хората. Не се мъчете. Музиката. Всички хора харесват музиката. В какъвто и да е вид хората слушат музика. Някои песни за нас са били писани, но уви, не са стигнали до съвременните хора. Предлагам да създадем нов жанр музика, а първото произведение от него да бъде разказ за нас. За целта ще трябва да намерим дете, което да възпитаме чрез сънищата му в музиката. Когато то порасне и бъде обучено от хората в тайнството на музиката, ние ще му помогнем да напише произведението, което ще разказва за нас и ще припомни на хората за боговете олимпийци.

            Всички богове станаха и започнаха да ръкопляскат. Зевс се огледа явно всички бяха съгласни. Обърна глава надясно и застина. Хадес се изправи рязко, с едно единствено движение и хвърли поглед към залата. Боговете млъкнаха. Всички се вторачиха в Хадес.

            Очите му блеснаха в зелено само за миг и затлееха, докато той говореше.

            - Съгласен съм. Всички сме съгласни. Какво чакаме тогава? Зевсе, ти имаш готов план за всичко. Нека го чуем.

            Зарадван Гръмовержецът седна на трона си и заразказва на боговете всичко що бе обмислил. Заедно те будуваха цели три дни докато всичко, което трябваше да сторят бе премислено. После всички се разотидоха. Всеки се зае със задачата си от плана. От много време насам боговете нямаха работа. Тя ги направи щастливи.

                                                  II

            След около две години на търсене и изследване боговете намериха този, когото търсеха. В едно малко селище в Бавария, наречено Ерасбах през юли 1714 година се роди момченце. Артемида бе доволна от избора на себеподобните й. Бащата на момченцето бе лесничей. Още с раждането си детенцето заболя от неизвестна болест. Аполон и Асклепий се появиха в съня на майка му и й показаха лек за болестта. Хадес затвори портите на царството си за малкия Кристоф и той оживя. Започна да расте нормално, като всички деца. Баща му го водеше в гората и му показваше красотата на природата, разказваше му за различните видове дървета и животни. Малко по малко Кристоф започна да обиква природата. Желаеше да стане като баща си и да я пази от недобросъвестни хора. Това разтревожи Зевс и той повика Аполон и Афродита.

            Богът на Гръмотевицата отново седеше на трона си и мислеше за момчето, което отглеждаха всички богове. Непрекъснато му помагаха, дори при най дребен повод Кристоф получаваше помощ и съвет. Той трябваше да бъде здрав и спокоен, за да изпълни плана на боговете. Още от малък Хера му всели разум по-развит от този на съучениците му. Зевс го предпазваше от беди, а Аполон и синът му се грижеха за здравето му. Затова той не боледуваше често и дълго.

            Афродита влезе в тронната зала на баща си. Сякаш не стъпваше, а се носеше по пода. След нея се стелеше килим от розови листенца от короните на рози. Преди да стъпи на мраморния под под стъпалото и се появяваха листенца. Когато стигна до трона тя спря и поседна върху розовия цвят. От небето се спусна стрела и се заби в земята точно пред трона на Зевс. Тя избухна в дим и от него излезе Аполон с лък в ръка. В ръката си държеше златен лък , а през рамото му бе запасан колчан със златни стрели. Аполон седна до сестра си и отправи нетърпелив поглед към Зевс.

            - Деца мои, изникна проблем с нашия Кристоф. Той непрекъснато заобиква природата, а това противоречи на нашия план. Баща му напук на творческата същност, с която надарихме момчето го възпитава за лесничей и мечтае да си има наследник - каза Зевс като белоснежната му брада потръпваше от напрежение - Искам Вилибалд да не се меси в живота на сина си. Втълпете му, че той не трябва да бъде лесничей - та той дори не харесва тази работа.

            - Невъзможно е! Та този човек много рядко сънува. Оплетен от проблемите на ежедневието си той спи като отсечен. Предлагам да го науча да свири. С това ще решим въпроса - Аполон говореше с леко напевен глас, сякаш си тананикаше.

            - Нищо няма да стане ако Кристоф не заобича музиката. Ще го накарам да се влюби в нея както младеж в първото си момиче - шармантно заговори Афродита.

            - Вървете тогава. Не ни остава много време. Той вече е на дванайсет години. ървете!- каза Зевс и махна с ръка.

            Афродита и Аполон се изправиха. Богът на музиката се превърна в гълъб и отлетя нагоре във висините. Афродита пък бавно се понесе със същата ефирна походка. Зевс се усмихна. Колко умни бяха децата му! Веднага разбраха и отсъдиха как да разрешат проблема. Май скоро, може би след петдесет години малкият Кристоф щеше да се изяви. А можеше ли друго яче след като имаше за наставници боговете олимпийци.

                                                   III

            Кристоф наистина обикна музиката. За две години той усвои много мелодии и дори започна сам да композира. Боща му продължаваше да го наставлява да стане лесничей, но съзнанието на момчето бе обсебено с музика. Събудеше ли се той ставаше с мелодия на уста. В гората той отново мислеше за музика. Лягаше си и сам се приспиваше с музика. Дори в съня му той продължаваше своите занимания с изучаването на това изкуство. В съня му се явяваше красив младеж със златна коса. Той нежно и търпеливо го просвещаваше в своето любимо занимание. Щом се събудеше сънят оставаше като траен спомен за нещо реално.

            Един ден старият Вилибалд викна при себе си сина си. Постави му ултиматум за развитието на живота му. Момчето си легна разплакано. Трябваше да стане лесничай без да го желае. Побърза да заспи. Струваше му се, че докато спи му е най- добре.

            На сутринта Вилибалд не намери сина си в къщата. Просто бе изчезнал. Търсеха го из цялото село , но нямаше и следа от него. Никой не го бе видял да излиза от селото. Настъпиха дни на траур. Всички жалеха за момчето и се питаха къде ли може да бъде.

            Ето въсъщност какво се бе случило. За да спестят на Кристоф неудобството да откаже на баща си боговете решиха да го отведат далеч от родния му дом. Докато спеше момчето сънува, как пътува по пътя водещ извън селото му и отива в някакъв голям град, където непрекъснато звучи музика. От стените, от улиците от хората, от птиците. Кристоф реши, че ще отиде в този град. Рано сутринта той опакова малкото си багаж и тръгна. Постара се никой да не го забележи и така изчезна.

            Воден от Хермес Кристоф достигна един от музикалните центрове на своето време - Прага. Отседна в някаква страноприемница, чийто собственик странно защо не му поиска пари.

На следващия ден от пребиваването си в града той излезе да се разходи. Краката му го отнесоха пред един салон. Той влезе и забеляза че сцената е празна, а на нея има клавесин. Седна и засвири една от авторските си композиции. Изненадан собственикът го накара да посвири още малко. Най- нокрая той го взе на работа. Кристоф обиколи всички танцувални салони в Прага и в повечето от тях работи по различно време. Чувствайки нужда от шлифовка на гласа си той постъпи в църковен хор.

            В Прага Кристоф прекара няколко години. През това време успя да се прочуе и сприятели с редица благородници. Затова, когато поиска пари, за да следва не му беше отказано. Замина за Италия където изучава оперното композиране. Във Виена той се научи да пише нежна, затрогваща музика. След следването си той се отдаде на творчески пътувания из Европа. В Лондон той се запозна с Хендел от когото научи много.

            През всичките петнадесет години на пътувания и учене Кристоф непрекъснато пишеше опери в класическия италиански стил.  

            През 1761 година той прочете книгата на френския балетмайстор Жан-Жорж Новер, която го накара да осъзнае, че в операта и балета най-важното са сюжетът и чувствата на героите. По негово време големите оперни певци използваха сцената за да изявят собствените си възможности за сметка на сюжета и логичното му развитие.

                         IV

            На връх Олимп, по- точно в тронната зала на Зевс цареше възбуда. Навсякъде гъмжеше от богове, техните слуги. Навсякъде се водеха шумни разговори между боговете. Всички обсъждаха предстоящото написване на операта за Орфей и Евридика. Някак си тази древна гръцка трагедия засягаше всеки от тях и по този начин караше хората да се интересуват, да си спомнят.

            В един миг всички стихнаха, когато на трона тресна гръм. Там се материализира Гръмовержецът. Той се огледа и покани всички да станат и да го изслушат. После се обърна към боговете.

            - Олимпийци, дълго чакахме този момент. Лично се погрижих нашият Кристоф да получи всяка информация за трагедията, която ще му помогне да напише операта. Мога да ви уверя, че това произведение ще бъде нещо съвсем ново, нечувано досега. Съчетал своите новаторски идеи и уменията и напътствията на боовете Кристоф точно в този момент завърши своята опера.

            Гръмна буря от овации и радостни викове. Боговете се прегръщаха, пренебрегвайки враждите помежду си. Всички бяха доволни. Зевс уморено се свлече на трона си. Огледа залата и се усмихна. Такава радост не бе имала откакто победи Кронос. Вдигна ръка във въздуха и от нея блесна мълния. Боговете стихнаха за пореден път.

            - Деца, нека след месец да се съберем отново  и да погледаме премиерата на операта.- каза Зевс и изчезна.

                    V

            Както се бяха разбрали след месец всеки олимпиец седеше в тронната зала в очакване на началото на действието. Зевс седеше на трона си, а до него се бе разположил Хадес. Зевс щракна с пръсти и вместо облаците в небето се появи сцената на театъра, в който Кристоф представяше своето произведение.

            Боговете затаиха дъх. Действието започна. Тъжната и лирична музика и невъобразимото богатсво на инструментални ефекти ярко пресъздаваха както необуздания гняв на фуриите така и спокойствието на танца на блажените духове. За първи път ариите, хоровите партии, танците са изцяло подчинени на действието и сюжетът набляга на чувствата на героите, а не на объркани интриги и второстепенни сюжетни линии

            Олимпийците наблюдаваха захласнати. Ту някой гордо се изпъчваше, когато в действието се говореше добре за него, ту друг се свиваше или оглеждаше злобно при някое свое лошо дело. Общото мнение бе, че тази опера е вълшебна. Така си мислеше и Зевс. Дали обаче бе достатъчна да върне у човеците спомена за боговете. "Да се надяваме" - каза си Богът на Гръмотевицата и се задълбочи в сюжета.